AIO Boot

AIO Boot или All-in-One bootable software for USB and HDD е програма под Windows за мрежово зареждане на операционни системи. Виетнамските програмисти са се помъчили да създадат софтуер за мрежово зареждане на компютри с UEFI и BIOS. Поддържа следните варианти на зареждане: - UEFI режим: Grub2, Clover and rEFInd. - Legacy режим: Grub2, Grub4Dos, Clover, Enoch Chameleon and Syslinux. - Можете да избирате за зареждащо устройство между Grub2 и Grub4Dos. Използвайте стария Grub4Dos ако компютъра Ви не поддържа Grub2. Системата може да работи както на твърд диск така и на USB или SD карта. AIO може да се инсталира както на FAT32, така и на NTFS. AIO поддържа мрежови инсталатори на Windows XP, 7, 8, 10 и 11. Самите инсталатори може да се съхраняват както на HDD, така и на USB, като се поддържа USB 3.0 Стига общи приказки. Приемаме, че имаме инсталиран някакъв Windows. Да погледнем какви дискове има и какви дялове по дисковете.

Имаме един диск 99GB. Дънна платка с UEFI. 4 процесора, 4GB памет. Да погледнем и дяловете на диска.

Имаме три физически дяла на диска. Един с който работим C. Един показващ, че диска ни е GPT формат EFI System Partition и още един за поправка. Нямаме свободно място за нов дял. AIO се нуждае от такъв, или от цял диск в който да се инсталира. Това налага дял C да го намалим, в освободеното пространство ще направим нов дял и там ще инсталираме AIO. Намаляваме размера на С.

С десен бутон на мишката върху дял C избираме Shrink Volume...

Казваме C ще бъде 55555 МВ (55.5GB) и ще остане свободно място 45254 МВ (45.3GB).

Създаваме нов дял на Disk0

Използваме цялото свободно пространство. Даваме му буква E. Даваме име на дяла AIO. Файловата система на дяла ще е NTFS. Да споделим дял E, за да може операционните системи от дяла да се зареждат по мрежата.

С десен клавиш на мишката върху дял E, избираме Properties.

Проверяваме че папката е споделена V - Share this folde, името на споделената папка е AIO. Ако всичко това е така, даваме Apply и OK. Папката е споделена.

Обърнете внимание на мрежовия път. \\Desktop-hrvjioc\aio, точно както го споделихме и е наличен. До тук всичко върви правилно. Close за приключване на споделянето. Крайния резултат трябва да е подобен на долната картинка.

В долния край на иконката трябва да има две човечета. Това означава, че папката е споделена. Сега да проверим дали сме разрешили споделянето на файловете по мрежата.

Натискаме десен клавиш на мишката върху компютърчето. От менюто избираме Open Network and Sharing Center.

Проверяваме всичко да е както съм показал по картинките. Това гарантира, че ще се споделят папки и файлове по мрежата. Остава да инсталираме и настроим AIO. Самата програма AIO_Boot_NewGen_Setup.exe можете да смъкнете от ТУК. Старата версия AIO_Boot_Extractor, можете да смъкнете от ТУК. Ще ползваме старата, защото в новата тази опция която искам да покажа я няма. Ще поясня. Пробваме се да инсталираме върху дял, а не върху диск. Ако инсталирахме върху отделен диск то нямаше да има никакъв проблем с коя версия ще се инсталира. В този случай обаче няма да инсталираме нищо на дяла който създадохме, а просто ще разопаковаме даден файл. Но за целта трябва първо да го смъкнем. Точно това ще направим със старата версия, първо ще смъкнем архива.

Стартираме инсталатора.

Езика за инсталация е Виетнамски. Сменяме го:

Избираме да е Английски.

На Английски сме. Да изтеглим архива

Архива е смъкнат и се намира в същата папка където е инсталатора. В случая е на работния плот. Да разархивираме архива.

С десен клавиш на мишката върху архива AIOBoot.7z, избираме да се разархивира в папка AIOBoot.

Ще иска парола за да се разопакова. Паролата е aioboot. На работния плот се появи папка AIOBoot със следното съдържание в нея

На работния плот се появи папка AIOBoot със следното съдържание в нея. Сега всички файлове и папки трябва да се копират в дяла AIO.

Готово, всички необходими файлове се намират в дяла AIO. Стартираме AIO Creator.

Не знам точно какво казва, най-вероятно, че ползвам UEFI и Secure Boot, а иска да работи в BOOT. Само мога да твърдя, че след проба-грешка установих, че трябва да се избере ОК. Излиза екран с надпис на Виетнамски.

Сменяме езика.

Избираме Английски. Екрана вече е на Английски

Избираме отдела Intergration.

Windows инсталация по LAN

Преди да продължим, малко да поясня. Ще започнем как се инсталира Widnwos по мрежата, защото е по-специфичен и по-разпространен. За целта ни е необходим образ за инсталация. Да копираме такъв пак на работния плот.

Имаме образ за инсталация по мрежата. Да го вградим в инсталатора.

Трябва да изберем ISO файла, който ще използваме за мрежова инсталация.

От работния плот избираме файла Win10_1607_English_x64.iso.

OK за начало на създаване на мрежови образ на английска версия на Windows 10 1607, 64 битова.

По време на инсталацията ще предупреди, че липсва ImDisk на дяла AIO. Предлага да го инсталира. Съгласяваме се.

Инсталацията е към своя край. Тъй като ще се създават много ОС за мрежова инсталация, предлага да се създаде меню от което да се избират. Тази инсталация в менюто ще се вижда като Win10_1607_English_x64.

Инсталацията продължава известно време и накрая се появява кран съобщаващ, че всичко е приключило успешно. Преди да тестваме първата мрежова инсталация искам няколко важни неща да поясня. 1. Създадохме мрежова инсталация за Windows операционна система. 2. Самата инсталация създаде меню от което ще дефинираме какво да инсталираме по мрежата. Да проверим съдържанието на менюто:

Виждаме следните неща: 1. В менюто съществуват отдели за различните ОС. Има и за Windows инсталации. Оградил съм го в зелено. 2. Тъй като инсталацията на нашия Windows е с UEFI, ползваме вид на диска GPT (efi-32). 3. В менюто инсталацията ще се показва като Win10_1607_English_x64. 4. Самата инсталация ще ползва файлове разположени в /Files/WinSetup/Win10_1607_English_x64. Да проверим дали е така:

Обърнете внимание. В тази папка имаме само един ISO файл. Отново поглеждаме файла с менюто:

Файловете отговарящи за стартирането на Windows ОС-ми се намират в AIO\Tools\MS. Да видим дали е така:

Всички видове инсталации за Windows ОС са описани тук. Дали ще ползвате BIOS или UEFI, тук има файлове за начално зареждане. На практика инсталирането на Windows по мрежата протича на два етапа. 1. Зарежда се първо WinPE. Това е вид ограничен Windows. 2. WinPE зарежда вече Windows.ISO файла който ще ползвате. В случая ползваме Win10_1607_English_x64.iso. Надявам се, че до тук всичко е ясно. Да пуснем по мрежата възможност за инсталиране на Win10_1607_English_x64.

Разрешаваме достъпа до AIO в защитната стена.

Обърнете внимание какво съм разрешил: 1. ProxyDhcp - ползваме Proxy DHCP сървър, защото в мрежата имаме друг DHCP сървър работещ на рутера ни. 2. HTTPd - този сървър съм го разрешил, защото новите компютри разрешават инсталация по мрежата по HTTP протокол. 3. SMB - SAMB-a сървъра е нужен за стари машини на които мрежовите карти не поддържат други протоколи като HTTP примерно. 4. 192.168.11.90 - това е IP адреса на мрежовата карта на компютъра ни на който има инсталиран AIO. 5. Bind IP - казваме всички услуги които разрешихме горе да са активни на IP адрес 192.168.11.90. Можем да тестваме услугата от клиентска машина. За целта пак създавам виртуална машина за тази цел. Ще ползваме новия по-сложен вариант UEFI.

Ще правим инсталация по мрежата.

Ползваме протокола IPv4.

Инсталираме iPXE устройство.

Появи се менюто с избор на инсталации. В случая сме създали инсталация само за Windows. Избираме WinPE, а не Win10....... Това е отново специфика на Windows инсталацията по мрежа. Ако Ви интересува повече прочетете в мрежата има много материал по темата.

След избора на WinPE се появява и нашата инсталация.

Зарежда ядрото, boot.wim и всичко останало необходимо за нормална инсталация от ISO файл. Обърнете внимание на следващия екран:

Зареждаме: - \AIO\Tools\MS\x64\wimboot - \AIO\Tools\MS\x64\bootmgfw.efi - \AIO\networkpath.txt - за сега този файл е празен.

А уж бяхме споделили AIO с пълни права за всички. Това е така, защото в менюто което създадохме трябва да се укаже с кой потребител ще влиза клиента и с каква парола. Да покажем за сега простия вариант.

Описваме IP адреса на сървъра AIO и папката която е споделена.

Указваме с кой потребител ще се връзваме към сървъра AIO.

За потребителя cccp вкарваме паролата.

Самата инсталация започна. От тук нататък няма да показвам защото е проста инсталация, беше важна идеята.

Linux инсталация по LAN

Можем да започнем примерно с UBUNTU.

Зареждаме Ubuntu ubuntu-22.04.1-desktop-amd64.iso.

Даваме му име в менюто за зареждане.

Образа се качи успешно на сървъра. Да проверим какво се създаде.

В AIO\Files вече имаме две папки. Една за Windows ОС-ми и друга за Linux ОС-ми. Да проверим какво имаме в Linux папката:

Имаме първата Linux ОС която може да се инсталира по мрежата. Да проверим какво имаме в папката ubuntu-22.04.1-desktop-amd64.

Първа разлика спрямо Windows ОС-ми. Разархивирал е ISO файла и съдържанието му го копирало в тази папка. При Windows просто копираше самия ISO файл. Да проверим как е описан Linux-a в менюто за зареждане.

Малко по-подробно да се спрем на този екран. 1. Имаме раздел за Linux - live опрационни системи (оградено в зелено). 2. Имаме първо меню за инсталация на Linux - UBUNTU 22.04 3. Файловете на системата са в /AIO/Files/Linux/ubuntu-22.04.1-desktop-amd64. 4. Ядрито на системата vmlinuz се намира в същата папка в подпапка casper 5. initrd се намира в същата папка където е и ядрото. Ако се сещате при Windows нещата се намираха в съвсем различни папки, специално създадени за тази цел. Тук е просто и елементарно. Да пробваме пак с клиентска машина.

Този път ще инсталираме Linux по мрежата.

В менюто има налична дистрибуция за инсталиране.

Готово зареди се Ubuntu 22.04. Забележете, тук не искаше име и парола за инсталация, както при Windows. Натрупали опит да се постараем да сложим Linux система за инсталиране по мрежата която не е Live. За целта съм избрал Debian 11 Net Install.

Създаваме папка за нова Linux ОС-ма.

Даваме и име за Debian 11 Net Install.

Монтираме ISO образа на Debian за да можем да боравим с файловете.

Копираме всички файлове намиращи се в ISO образа.

Поставяме ги в папката която по-рано създадохме за тази цел.

Проверяваме дали файловете са на правилното място копирани. И сега идва сложната част. Трябва да създадем ред в менюто за инсталация по мрежата на Debian 11 Net Install. Да редактираме файла за менюто.

Файла трябва да представлява:

################################# Start livelinux :livelinux menu Linux OS item ubuntu-22.04.1-desktop-amd64 ubuntu-22.04.1-desktop-amd64 item debian-11.6.0-amd64-netinst debian-11.6.0-amd64-netinst ### add new menu for Linux OS, dont edit this line item back Back to top menu... iseq ${menu-default} menu-recovery && isset ${submenu-default} && goto menu-recovery-timed || choose selected && goto ${selected} || goto start :menu-recovery-timed choose --timeout ${submenu-timeout} --default ${submenu-default} selected && goto ${selected} || goto start ### Start ubuntu-22.04.1-desktop-amd64 :ubuntu-22.04.1-desktop-amd64 set path_file /Files/Linux/ubuntu-22.04.1-desktop-amd64 set nfspath /Linux/ubuntu-22.04.1-desktop-amd64 kernel ${boot-url}${path_file}/casper/vmlinuz root=/dev/nfs boot=casper ip=dhcp netboot=nfs nfsroot=${nfs-server}:${nfspath} initrd=initrd || goto failed initrd ${boot-url}${path_file}/casper/initrd || goto failed boot || goto failed goto start ### End ubuntu-22.04.1-desktop-amd64 ### Start debian-11.6.0-amd64-netinst :debian-11.6.0-amd64-netinst set path_file /Files/Linux/debian-11.6.0-amd64-netinst set nfspath /Linux/debian-11.6.0-amd64-netinst kernel ${boot-url}${path_file}/install.amd/vmlinuz root=/dev/nfs boot=install.amd ip=dhcp netboot=nfs nfsroot=${nfs-server}:${nfspath} initrd=initrd.gz || goto failed initrd ${boot-url}${path_file}/install.amd/initrd.gz || goto failed boot || goto failed goto start ### End debian-11.6.0-amd64-netinst ### add new menu content for Linux OS, dont edit this line ################################# End livelinux

Обърнете особено внимание на всичко написано с червено. При правилно създадено меню всичко тръгва нормално без грешки. Доста дълга стана и тази статия. Мислех да покажа как да се проверявате за вируси по мрежата, но това ще го оставя за по-нататък.